Лоръл Дюи работи като прес-аташе на звезди като Барбара Стрейзанд и Франк Синатра, пише криминални романи, разкази, пиеси, статии за известни списания. Крайно консервативна разследваща журналистка, автор на две книги за билколечението – има ли по-подходящ човек, който да разрови оспорваната тема за медицинската марихуана?

Какво ще кажете, ако всичко, което са ви казали и знаете за нещо, просто не е вярно? Какво ще кажете, ако доброжелателните, заслужаващи доверие и уважение хора, които са ви казали тези лъжи, просто са повтаряли като папагали пропагандата, с която са обработили тях самите?

Преди три години самата аз се оказах пред подобна дилема. През по-голямата част от живота си сама се хващах на мрачните и ужасяващи истории, които чувах за – дори не се осмелявах да кажа думата на глас – марихуаната.

Дали ще я наречете трева, зелено, коз, джойнт, Мери-Джейн, вярвах на всички заклинания, които ме предупреждаваха, че тя може да причини – от мозъчни увреждания до желание за по-силни дроги (т. нар. теория за входната врата). Остарявах и продължавах да повтарям същите мантри за марихуаната на други хора, убедена, че съм права. Казвах им: „Марихуаната е опасна. Само наркомани с изгнили мозъци я използват.”

Веднъж някой ми каза, че „колкото по-далеч отиваш от фактите, толкова по-лесно е да ги превърнеш в мит.” Да ви кажа, оказа се чиста истина. Всичко започна преди три години, когато накрая реших сама да проуча марихуаната. Ако не друго, бях решила да докажа на себе си и на другите, че загрижеността ми е оправдана. Живея в Колорадо, където е легално да притежаваш и отглеждаш медицинска марихуана, след като си получил „червена карта”, и съм заобиколена от „магазини за трева”. Благодарение на Поправка 20 към Щатската Конституция, тези диспансери растат и процъфтяват по-бързо, отколкото е нужно на марихуаната да се налее със смола. Само в окръг Денвър има 400 такива – повече от 375-те кафенета на „Старбъкс” в целия щат. Честно си признавам, че се подигравах на този бизнес и гледах накриво хората, които ги посещават. Накрая, един летен ден преди почти три години, реших да се разровя около оспорвано растение и сама да се въоръжа с повече информация, която да подкрепи позицията ми против марихуаната.

Но се случи нещо странно. Колкото повече се ровех в това, което някои опоненти наричат „зелената заплаха”, толкова повече продължавах да откривам изследвания, които въобще не знаех, че съществуват. Някои от тези изследвания бяха погребани – може би нарочно – и в тях имаше твърдения за Cannabis Indica и Cannabis Sativa, които сметнах, че са твърде благоприятни, за да са истина. Например, прочетох изследване от 1974, (излязло през 1975), проведено във Virginia Commonwealth University, което доказва, че канабиноидите от канабисовото растение намаляват туморите и убиват раковите клетки, като оставят здравите клетки непокътнати. Все още виждах в черно-бяло и не се хванах на това. Продължих да ровя. Открих, че като пуснеш търсене в интернет за „cannabis +indica +healing +benefits,“ попадаш на 220 000 сайта. Когато добавих в търсенето думата „medical“, резултатите нараснаха до 452 000.

През следващата половин година използвах всеки свободен момент да проучвам „дяволската трева”. Ще го кажа просто: бях шокирана. Нямаше нищо „дяволско” в нея. Цялата тази изумителна информация бе там и чакаше да я открия; всичко, което ми трябваше, бе просто да гледам с отворени очи. Научих, че от Cannabis Indica са се приготвяли тинктури в края на 19 и началото на 20 век. Тези екстракти са се препоръчвали от лекарите за облекчение на всичко, от прорастване на зъбите при децата до потискане на болката при артрит и менструални спазми.

Открих, че, обратно на това, което са ми казвали, никой никога не е умрял от марихуана през хилядите години, докато това растение е било използвано. Всъщност, нямах идея, че медицинската употреба датира от около 2700 години пр. н. е. и още тогава е наречена от император Шен Нун (2737-2697 г. пр. н. е.) „забележителна билка”. Открих, че докато демонизирам марихуаната, хиляди хора по света без много шум успешно са лекували многобройни здравни проблеми, като болест на Крон, мигренно главоболие, хронична депресия, пост-травматично стресово разстройство, безсъние, деменция, епилептични гърчове, паркинсонизъм и дори СПИН. Колкото повече научавах и говорех с про-канабисови лекари, пациенти, учени и историци, които изследват растението, толкова повече чувах невероятни истории за изцеряване от болести и душевни разстройства плюс, както ми каза един пациент, „просто по-добър поглед върху живота”.

Това бе информация, която наистина противоречеше на историите, които бях чувала. Хората използваха тази „трева”, за да се отърват от опиатите, алкохола, тютюна, хероина, кокаина и други силни дроги. Така тя се оказа не „входна дрога”, а „изходна дрога”. Възрастни хора я бяха използвали тайно, за да подобрят ума си. Чакай малко … какви ги дрънкаш? Това не може да го бъде! Марихуаната не те ли прави „загубеняк с изпържен мозък”? Не, оказа се според научните данни, които открих. Вярно бе обратното, тъй като учените са открили, че тя подобрява неврогенезата в мозъка – растежа на нови нервни пътища, даже когато мозъкът е увреден от старост или травма.

Разбрах, че пушенето е най-малко ефективния начин тя да прояви широкия си спектър от медицински ефекти. Научих, че лекари, адвокати, директори на големи компании, счетоводители и други добре образовани професионалисти използват марихуана редовно и чувстват, че тя подобрява състоянието им и способността им да понасят стреса. Открих един високо уважаван лекар, д-р Уилям Кортни, който препоръчва на пациентите си с хронични болести да изцедят сока от 10-20 листа марихуана и да го пият. Тази концентрирана зелена напитка не е психоактивна и напълва тялото с канабиноиди и хранителни вещества, които помагат да се преобърне дегенеративното заболяване.

Меко казано, информацията бе зашеметяваща. Тогава почувствах, че трябва да разкажа своя история за това. Никой дотогава не бе писал роман за медицинската марихуана, който да не включва клишета за „напушеняците” и да не вдъхва у хората страх. Трябваха ми още пет месеца и стотици часове интервюта лице в лице с пациенти, гледачи, производители, собственици на диспансери и експерти в канабисовия бизнес, за да напиша това, което се превърна в книгата ми Betty’s (Little Basement) Garden(Малката градинка в мазето на Бети).

Книгата е построена около 58-годишната Бети Крейвън, много красива бивша Мис Тексас, яростна републиканка, вдовица на Франк, нейния също толкова консервативен съпруг военен. Единственото дете на Бети, синът и, умира на двайсет и няколко години от свръхдоза. Когато срещаме Бети, животът и е замръзнал като стоп-кадър. Стените около нея се затварят. Останала и е само удостоената с награди градина с цветя и остатъци от оборудването след фалита на сладкарницата за луксозен шоколад. Когато тя стига до потискащото заключение, че целият и живот е пропилян, един бунтовен дух, крил се дотогава вътре в нея, изригва навън. Консервативният и свят се обръща на 180 градуса, когато тя се изправя срещу най-големите си страхове. Един от тях е марихуаната. Пътят, който тя избира, е осеян с тайни, ексцентрични характери, романтична любов, събития, променили живота и – и връзка с нейната необикновена градинка в мазето, която никога преди това дори не би могла да си представи.

Намерението ми, когато пишех Betty’s (Little Basement) Garden, бе да покажа истината за производството на медицинска марихуана в Колорадо. Тя не е само цветя и рози. Не захаросвам реалния свят на канабисовия бизнес, нито пък показвам в романтична светлина какво е да си снабдител на сериозно болен пациент, който зависи от твоето „зелено”, за да си приготви лекарството. Книгата илюстрира рязката промяна в отношението ми към „анти-тревната” пропагандата, с която съм израсла. Надявам се, историята е не само забавна; надявам се, тя ще е просветляваща за тези, които ще я четат и вярват в същото, в което аз вярвах за тази древна билка. Както казва Бети Крейвън: „Няма нищо по-освобождаващо от това да се отърсиш от едно вярване, което те е ограничавало.”

За да прочетете подробна (840 страници) компилация от публикувани медицински изследвания, които показват проактивната употреба на канабиса в различните му форми, кликнете тук: