През последния половин век канабисът е изключително подробно изследван. За съжаление, в науката в пълна сила важи принципа „който плаща музиката, той я поръчва“. Огромна част от изследванията, в името на водената до неотдавна „война с дрогите“, са посветени на откриване на вредните ефекти на канабиса. Колко вреден всъщност е той? Има различни класации за физическите вреди и риска от  зависимост при употребата на различни дроги. Тази тук е на проф. Дейвид Нът и е публикувана наскоро в световноизвестното медицинско списание „Лансет“. Както се вижда от нея, канабисът е по-малко опасен от алкохола, тютюна и дори лекарства, продавани в аптеките. Подобни са изводите и на другите публикувани класации за опасността от различни дроги и лекарства. Проф. Нът бе уволнен от поста съветник по дрогите на британското правителство. На негово място бе назначен „умереният“ проф. Лесли Айвърсън, чието мнение, обаче не е различно: „Като лекарство, канабисът е по-безопасен от аспирина“.

Изследванията върху евентуалните ползи от употребата на  канабис са малко, за тях правителствата дават пари неохотно, тъй като всеки позитивен резултат разколебава вярата в разумността на закона. По тази причина  само няколко от медицинските ефекти на канабиса са изследвани подробно според критериите на съвременната доказателна медицина. Много други полезни  ефекти са описани, макар и не така изчерпателно, от самите пациенти и техните лекари. Съвременните комуникационни технологии направиха лесно разпространението на подобна информация и тя стига до все повече хора. Например, антитуморните ефекти на канабиса са изследвани много малко. За това пък в кратко филмче в YouTube болен от рак на носа показва с безкомпромисна нагледност слабата ефективност и страничните ефекти  на предписаните му скъпи лекарства. Ракът изчезва, едва когато пациентът, загубил всякаква надежда, решава да се лекува с канабисов екстракт, намазан непосредствено  върху болната тъкан. В други клипчета, болни от мултиплена склероза разкриват за това как канабисът  им помага да живеят по-добре.

Всички канабиноидни препарати, природни и синтетични, действат върху т.нар. канабиноидни рецептори, които се разделят на два типа: СВ1 и СВ2. Тези рецептори се активират от ендогенни (естествено присъщи в организма) канабиноиди, които се произвеждат от нашите тела.

Компонентите  на канабиса взаимодействат с рецепторите, имитирайки действието на ендогенните канабиноиди. Природния канабис, както и много други подправки, храни и билки, съдържат вещества, взаимодействащи с двата типа рецептори.

Например канабисът (както и карамфила, босилека, канелата и други подправки) съдържа кариофилен, който „включва“ СВ2 рецепторите. Основните компоненти на канабиса CBD и THC, както и други съпътстващи ги канабиноиди, активират в различна степен  както СВ1, така и СВ2 рецепторите.

До неотдавна се смяташе, че  СВ1 рецепторите ги има само в мозъка и те са отговорни за „нежеланите“ психологически ефекти на канабиса, а СВ2 са разпространени в другите органи и само от тях би могло да се очаква полезен терапевтичен ефект. Днес нещата изглеждат много по-сложни: СВ2 рецептори има и в мозъка, а СВ1 в тялото. И двата вида рецептори регулират процесите на изграждане и разграждане на  костна тъкан.

Д-р Юлиан Караджов е завършил химия и е доктор по биология. Автор на книгите: „Наркотиците: почти всичко за тях“ и „Канабис: наука и политика“